събота, 27 септември 2008 г.

За приятелството като истинска лъжа или лъжлива истина ... your choice

Всички, които ме познават знаят, че много обичам да пиша. Затова като сътрудник на този блог, изпитвам нужда да открия сезона на публикациите и ще започна с нещо изтъркано като по традиция - темата за приятелството.
Не е като да не съм контактна личност и да не познавам куп хора - и свестни, и не толкова. И за себе си смея да твърдя, че съм видяла всичко на тоя свят (имайки предвид от хората). Съсредоточавайки се на приятелството като ключова дума от заглавието, може би трябва да изясня значението на думата ... или поне както аз го разбирам. Приятелството е, когато един човек е готов на всичко за друг във всеки един момент от денонощието и при всяка ситуация. Възниква въпросът обаче дали има такива хора. Аз лично съм срещала такива ... не излъгах ... само един. И понякога си мисля, че приятелството е твърде надценяван термин, също като любовта. А за мен и двете явления са неимоверно преходни и НЕистински. Сега вероятно всички четящи биха изявили желание да ме обесят на пл. "Независимост", да ме убият с камъни пак там или да ме изгорят на клада, ама "Споко хора, само лично мнение". Та ... докъде бях стигнала, а да ... забравих, че си водя монолог. Въпросът тук е дали приятелството е една лъжлива истина, в която даден човек твърди, че би дал живота си за теб и ти му вярваш безрезервно, а в следващия момент не само, че се обръща срещу теб, ами и ти забива не нож, ами направо на Зина меча и то не в гърба, ами ти реже главата от кръста ('щото и т'ва ми се случи скоро) или пък една истинска лъжа, когато знаеш, че даденият не е "тук за тебе 24/7 a.k.a. винаги", но пък когато може ще те подкрепи и ще помогне с каквото може ... защото и такъв човек познавам *вмъкнато* Тоти, не се подсмихвай ;) (опа ... изречението ми май стана много дълго :S ). Та, в крайна сметка май и аз стигнах до задънена улица с размислите си, защото и аз самата не знам какъв "приятел" е по - добре да имаш - истински лъжлив или измамно - истински. Аз само "пускам мухата", оттук нататък оставям този казус да ви мъчи в следващите няколко нощи ;)

1 коментар:

Geranium каза...

Чакайте сега и Тоти да се изкаже :) (когато мога ще се запиша с някой блог в името на каузата,но за сега по въпроса...)
Понякога в aha попадам на много интересни индивиди, които могат да те убият не само с фотоси, но и с изказвания. Веднъж обаче прочетох нещо, което не само не ме уби, но и ме накара да се замисля за живота, а именно:
"Добрият приятел ще плати гаранцията, за да те извади от затвора....
Но истинският приятел ще седи зедно с теб, казвайки: “Прецакахме се, но пък
се забавлявахме!"
След дълъг размисъл реших следното -ако по-горното е вярно (и демек Сис е имала само 1 истински приятел) , то аз винаги съм била просто "добра" ,никога "най-". Ако обаче се полаская с обратното, то ще означава,че приятелството не е въпрос на подвизи,а на компромиси с характера на другия. Едва ли някой мой приятел някога е очаквал от мен да тръгна гола с него по улиците (на пример)... Всеки прави ,каквото му е по силите!